Разходка из древна Сердика

Град Сердика или Серднополис е основан през ІІ хил. пр. Хр. от тракийското племе серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През І в. сл. Хр. градът е завладян от римляните, които оценяват важното и стратегическо положение и минералните извори. През града минава най прекия диагонален път от адриатическото крайбрежие до Босфора.

По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в негова чест градът е наречен Улпия Сердика. По негово време се поставя началото на благоустройствените и строителните работи на града. Сердика става главен град на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия през последната четвърт на III в. Към началото на IV в., по времето на император Константин I Велики, Сердика е негова резиденция за известно време. На него се приписват думите „Моят Рим е Сердика“.

По време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод около 175 г. Сердика е укрепена с крепостна стена с четири порти с наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. Втора външна крепостна стена е изградена през V – VІ в.

Към градския форум, който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канализация, водопровод и павирани улици. Сградите на римската административна власт са били разположени в югозападната част на крепостта. По време на археологическите разкопки около западната порта са намерени останки от жилищни и обществени сгради, керамика и други находки.

Останки от някогашния амфитеатър на Сердика, край бул. “Дондуков”.

По-цялостна картина за градското развитие, архитектурата и историята на Улпия Сердика може да се получи от досегашните разкопки и проучвания в участъците на града, включени във вътрешната крепостна стена. Сердика разполагал с добра за времето си водопроводна и канализационна мрежа, поддържана през цялото съществуване на града. Осемкилометров водопровод довеждал питейна вода от Витоша, каптирана в днешния квартал Бояна. Северно от терена на ЦУМ са разкопани части от просторните антични бани на Сердика. Около градския площад (форума), който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, били съсредоточени по-важните обществени сгради.

Част от останките от античната крепост Сердика са експонирани в подлеза между Президентството и Министерския съвет в центъра на София, там се намира и източната порта на крепостта. Отскоро жителите и гостите на София могат да видят част от останките от Римска Сердика пред ЦУМ, експонирани във връзка със строежа на метрото в София.